На малката котка й писна да яде бой от голямата. Почна да отвръща. Все по-често преминават спринтирайки покрай мен, като малката гони голямата.😁
На малката котка й писна да яде бой от голямата. Почна да отвръща. Все по-често преминават спринтирайки покрай мен, като малката гони голямата.😁
Трябва ми двуместен стол. Малката котка се научи да спи зад гъза ми, заемайки половината седалка. Вече все по-често си вдигам бюрото, за да работя права, защото задника ме заболява от това седене на ръба. 😄
Когато имаш 2 котки и двете искат да са залепени за теб, докато работиш, едната заспива до лаптопа, а другата хърка като шал на врата ти, докато се подпира на облегалка на стола.
Тя дъртата е кастрирана. И този ще стане монах, когато порасне достатъчно. 😁
Горе - долу. Още има съскане и ръмжене, но поне вече е само ако дребното се доближи много до нея. Като цяло го толерира, но нещо ме кара да си мисля, че никога няма да спят гушнати.
Купуваш пухени легла, навсякъде има възглавници и одеяла, а дребният хапльо решава, че най-добре се спи върху прахосмукачката.
Ден 6 от опитите да сприятелим котките. Дъртата е вишистка. Научи се, че ако съска или ръмжи й се карам. Сега го бие без предупреждение. Ако малкият се доближи до нея, яде лапи.
Оставям ви снимка на надеждата, че тия двете ще се харесат най-сетне.
Ден 5 в опити да се харесат двете 🐈⬛.
Махнах мрежата.
Играя го рефер.
Дъртата продължава да съска и ръмжи. Опита се да го нападне, но самокатострофира в крака ми. Поне вече реагира на гласови команди. От мен се иска само да подвиквам от време на време.
За малко 🐈⬛ е валидно: Curiosity killed the cat.
Ден 4-ти в опити за запознанството между котките. Бебето или е супер смело или има самоубийствени наклонности. Ходи до мрежата, така че да е на няма и 30-тина см от голямата котка и почва да я гледа невъзмутимо, докато тя му ръмжи тихо. Все едно й казва "И к'во? На тежка ли ми се правиш!? Не важиш!"
Ден 3-ти от опитите за запознанството между двете котки.
Напредъкът е зеро. Ако я няма мрежата, голямата котка отдавна да е приключила бебето.
Стои до мрежата и го гледа като орел заек.
Дребното не й се впечатлява и си беснее в игра. Ако обаче приближи мрежата 100% следва атака от дъртата.😔
Сестра ми има такова. Намери го в гората. Мега гушливо и любвеобилно коте. 😁
Прилича на норвежка горска котка ❤️
Дъртата в момента е "изпиканото камилче". Видя го, че малкият заспива и тя сама отиде да спи в мазето. Затворих вратата, така че да не може ненадейно да се появи. В момента бебето щурее свободно из цялата къща. Като се върне всичко ще й мирише на него.😂
Ден втори на опитите за сприятелим бебето 🐈⬛ и старшата 🐈⬛.
Първо опънах мрежа с хартиено тиксо, на вратата. Беше шано идея. План Б - сглобих рамка с подръчни материали, за която заших мрежата.
4 часа дъртата 🐈⬛ ръмжи, съска, спуска се ако бебето приближи, но бебето е защитено и много не я отразява.
Падна карантината на 🐈⬛ бебешок. Пуснах го свободно да обикалят из една стая, докато голямата котка също е там. Дъртата се скъса да съска и ръмжи. Поне не смее да го напада, докато аз съм там. Мисля план как да я оставя да го приближи без да го ☠️. Мрежа на врата ли да сложа, бебето в клетка ли...🤷♀️
Миднайт пак ме ползва за легло.
А през прозореца някакви облаци видимо пътуват на юг, докато дървото почти не помръдва шарените си листа. Явно вятъра е само по-високо в атмосферата.
Странно е. Но и дзенкашко.
Да този го прибрах с тегло 85гр., още беше сляп, хранихме се сума време с биберон и т.н. Сега е на почти 2м.
По цял ден сме заедно. Зарит е с играчки, не е от скука. А и то още на 10 дни като беше обичаше да гризе пръсти. Било нормално за малките котки. Но не ми казаха колко дълго е тая фаза.
Ааа много са космати.😄 Иначе тоя обича да му мачкам ушите. Направо заспива.
Има, но ветеринарите не дават да ги събираме. Това малкото нали го лекуваха от какво ли не и искат да мине 1м преди да повторят тестовете и да проверят дали разнася вируси. В събота ще е тоя дълго чакан ден, ако до тогава не ме е изял.
С гласови команди още не става. Той името си не знае. 😁
Хапльото му хаплив има нова мода - качва ми се на рамото и седи там като пиратски папагал, а от време на време се опитва да ми яде ухото.
Някой да знае на каква възраст котките престават да хапят всичко що видят?
Теб те диагностицирам с фобия към it-та.
Миднайт отвори банкетният клапан. За това вече си имам и личен дилър на храна за него.
Или когато докато си чакате децата, родител от класа с няколко зоо магазина те светне, че цените им са почти на половина на тези на големите вериги като Стефанов и Зоо центъра, Пет мол-а и т.н.
Когато разни мениджърчета са спуснати с парашут, защото са на някой някакъв или заради кафявите им очи, така става. И същите тия са много добре да пренасят вината върху някой друг, нищо, че тоя другият може да ги е предупредил милион пъти, че ще се окажат до ушите в миризливо.
Вече, в редките случаи, когато ходя до офиса, мога да заменя драматичното влизане от "Аз съм ваЩа леля!", с "Аз съм ваЩа майка котка!". И без това половината екип се държи като котки - спят през половината време и само питат кога е обяда. Пък и не е като да нямам вече стаж и като майка котка. 😄
Има разни мини аларми - 2 части. Закачаш едната за ключовете, другата е в теб - панталон, портфейл, гердан 😄, абе нещо, което не го губиш. Като се отдалечил та повече от няколко метра почва да ти пищи. Така спираш да губиш важни неща.
От друга страна, колко пък да са важни, като има 24/7 ключари на повикване. Както те самите казват - Форт Нокс не съществува. 😁
Това същите ключове заради, който се изживя като Боби Михайлов '94-та?
Мисля, че е време да им сложиш повод на тия ключове. Къде си мислят, че могат да ходят?
Не. Щом свършва, значи не е достатъчно количество. И ако има такова надежда не с някаква си баница, не искам да знам какво ще е ако пуснат ядки, шоколад, бира и сладоледи(както има в някои по-добри офиси, в които също не обичам да ходя) 😁
Егати и скрънзавата компания сте. Ако баница не остане, значи е била малко.